View Full Version: Веско Маринов в сп."На кафе"

vmarinov >>Медийни изяви >>Веско Маринов в сп."На кафе"


<< Prev | Next >>

www.vmarinov.hit.bg- 12-03-2006
Веско Маринов в сп."На кафе"
На 11 декември (понеделник) излиза 54-я брой на списание "На кафе", в което ще бъде поместено голямо интервю с Веселин Маринов. Очаквайте до броени дни цялото интервю в www.vmarinov.hit.bg

www.vmarinov.hit.bg- 12-12-2006

АНОНС Красив глас, топъл, непринуден контакт с публиката и бликаща, заразяваща емоция – това е Веселин Маринов! Той не просто пее, той живее с песента и публиката неусетно вече е хорът, а той – солистът. Завладяващо е и присъствието му на нашите страници и в случая не ти трябва кафе, така или иначе, докато четеш, ще забравиш за него и то ще изстине… Гала: Доста дълго време се опитвахме да уговорим тази среща, но се радвам, че успяхме точно преди традиционния ти коледен концерт – ще бъде ли той по-специален заради годишнината ти – 25 години на сцената? Веселин: Наистина на 2 декември се навършват 25 години от моята певческа дейност. Иска ми се цялата следваща година да мине под влиянието на този кръгъл юбилей. Така или иначе няма да е подходящо да правя нов албум заради многото предстоящи избори, а ще направя едно голямо турне само с най-избраните мои песни. А сега, на 18, просто ще изнеса своя традиционен коледен концерт в зала 1 на НДК. Няма да има някакви драстични изненади. Не съм по тоталните промени. Ще представя своите коледни песни. Преди две години издадох специален коледен албум, в който всички песни са авторски. Концертът в НДК ще бъде една своеобразна шапка на турнето, което започна на 4 декември във Варна. Ще има една съвсем нова песен, балетът ми отново ще танцува. Ще има още пет различни танцови формации. Както обикновено Ники Априлов ще бъде режисьор. Гала: Честни казано, твоята ангажираност ме удивлява и респектира – какво те мотивира да правиш по 89-90 концерта годишно? Веселин: Изключително щастлив и доволен съм, когато залите в страната, в малките градове пращят по шевовете. Там, където рядко концертират българските изпълнители, да не говорим за чужди. Никога не съм искал да бъда сляпо актуален. Винаги съм гонел това, което иска сърцето ми. Това, което ми диктува, то не ме лъже. Може би в това е формулата на успеха и обичта на хората. Влизам в тона на обикновения живот, а не в някакви идеализирани, нереални теми. Гала: Доколкото зная, от десет години правиш голямо турне с железен график – на точно определена дата си в точно определен град – вероятно така хората свикват кога си в техния град и те очакват… Веселин: Да, така е. Е, има малки размествания в датите, но много малки. Хората свикнаха с тези концерти и ги очакват като невероятен празник. Няма по-голямо удоволствие от това. Не мога да си позволя да ги подведа и предам. Няма нищо по-хубаво от това да предизвикаш усмивки по лицата на хора, които водят нелек живот. Това ме изпълва с гордост. Въпреки че в голямата си част тези концерти са на пълна загуба, аз ще продължа да ги правя. Работя прекрасно с фирма „Пайнер”, които са мои продуценти и издават албумите ми, но всичко останало организирам аз. Имам своя фирма, която контролира изявите ми, и имам пълна свобода да правя концертите, както аз съм ги замислил. Гала: Промени ли се за тези 25 години, как мислиш? Веселин: Със сигурност като човек останах същия. Аз съм консервативен характер. Трудно сменям вижданията си. Промених се много и се изградих като музикант и певец обаче. След толкова години кариера вече ми се струва, че знам и мога да правя това, което е необходимо, за да бъда успешен изпълнител. Мисля, че истинският успех е този, който си постигнал постепенно с време, работа и доказване. Когато аз се развивах като изпълнител, парите не бяха особен фактор за успеха на един певец. За съжаление сега финансите движат нашия бизнес, няма какво да се лъжем. Това, че някой ще инвестира пари в теб, не е успех за самия теб, а просто си имал шанса да бъдеш посочен. Настъпва едно самозаблуждение на самия певец за стойността му. Затова аз съм щастлив, че сам съм достигнал до много изводи, сам съм се борил с конкуренцията и знам как да оцелявам. Гала: Кой е моментът, в който си каза: „Ето, аз успях!” Веселин: Ако трябва да съм честен, никога не съм си казвал такова нещо. По-скоро е нещо друго подобно: „Получиха се нещата.” Това със сигурност е, когато спечелих последната „Мелодия на годината”. Там дори пях болен. Едва си докарах гласа. Беше ме пипнал грип и с народна медицина успях някак да изпея песента. Истината е, че пях отвратително, имаше дори фалшиви моменти, нещо, което в нормално състояние не бих допуснал. Самата песен явно ми помогна да спечеля. „Горчиво вино” беше и си остана голям шлагер. Това може би е най-скъпата ми награда. Това е повратният момент, моментът на признанието. Албумът „Горчиво вино” спечели наградата за най-продаван албум за 1996 г. Всичко, за което си бях мечтал като студент, вече се очертаваше да стане реалност. Гала: Казвал си неведнъж, че успехът е ежедневна борба, с кое по-точно? Веселин: Борба е, разбира се! С всичко – с неудачите, трудностите, малките детайли, които нерядко обръщат колата, с тези, които те пренебрегват, с бюрократизма. Страхотна радост и чувство на победа е, когато в едно градче, където работят два офиса на банки и други пет офиса, където еснафщината и озлоблението на хората заради немотията са взели връх, напук на всичко да ги накараш да се чувстват различно, да видиш променените им лица. Да се прибереш след концерта грохнал в хотела и да си кажеш: „Победих днес!” Гала: А губил ли си и кога? Веселин: Най-голямата ми загуба, колкото и банално да звучи, е загубата на доверие в близки и приятели. На мен ми се случи и съм адски разочарован. Не е малко да те предадат двамата ти най-добри приятели. Който каже, че не е губил нищо в този живот, откровено лъже. Предаде ме и бившата ми съпруга. Ако водихме този разговор преди година, щях да бъда доста неадекватен и едва ли бих могъл да говоря по тази тема. Времето обаче наистина лекува. Трудно преживях тези неща. Всяко нещо се случва, за да бъде като урок. Гала: Зная, че дълго време си водил и друга борба – с килограмите – откри ли своя хранителен режим? Веселин: Аз и сега продължавам да я водя. Килограмите са ми стар проблем. Мога да кажа, че съм експерт по диетите. Консултирал съм се с някои специалисти, но да ти кажа честно, всичко беше с променлив успех. Затова се опитах да си намеря мой ритъм. Два пъти в годината не ям по една седмица. За мен лично медът е задължителен, докато съм на диета. Той компенсира недостига на много вещества. Израснал съм в град от селски тип, където основата на храненето са мазните калорични храни. Нямаше начин да имам изградени навици. И до ден диетата ми може да бъде провалена от ястията на майка ми, особено парче баница. Умирам за баница. Лесно качвам и свалям килограми. Но се старая да поддържам определено тегло. Все пак излизам на сцена, не върви да се търкалям. Добре, че имам и ръст. Аз направо съм деформиран на тема спорт. Няма ден, в който да не спортувам. Имал съм случаи, в които си казвам, че ще се наспя. Като стане 6 часа сутринта, скачам и съм или на крос, или на тенис. Ето сега идвам от партия тенис с един приятел, чувствам се тонизиран, пълен с енергия. Напоследък открих и фитнеса като приятно занимание. Работя върху мускули, които не съм подозирал, че имам. Гала: Прави впечатление, че винаги излизаш на сцената добре облечен, има ли хора, които те консултират за външния ти вид? Веселин: Абсолютно никога не съм имал човек, който да се грижи за стила ми. Много дължа на бившата ми съпруга, която е невероятен естет и човек, който има усет към тези неща. Тя много ми помогна да изградя някакъв мой стил. Изключително много ми помогна за изграждането на вкуса престоят ми в Германия. Там имах договори с две каталожни списания, които са ежедневна мода. Дрехи, които се носят, а не някакви абстрактни моди. Там разделях страниците между сесиите на моделите. Много ми помогна това безспорно. Дълго време поддържах доста строг стил на обличане и на сцената, и в живота. С костюм и вратовръзки. Един път по време на снимки Люси Иларионов ми каза, че е много строго и банално все с костюми да се снимам и ми даде даже една негова блуза и така малко промених канона. Гала: Смяташ ли, че един мъж трябва да се грижи за външния си вид почти толкова, колкото и една жена? Веселин: Определено всеки, който има себеуважение, трябва да държи за външния си вид и да се грижи, доколкото е възможно, да следва модата. Особено ако е артист. Мисля обаче, че всичко трябва да има граници. Мъжът трябва да бъде мъж, да излъчва сила и увереност. Не одобрявам това залитане на безполовост и прекалено лакиране на съвременните модели за подражание. Не отричам, че съм консервативен, но един мъж, който е тотално епилиран, малко не ми се връзва с понятието добре изглеждащ мъж. Гала: След разочарованията, за които спомена, вярваш ли все още в любовта? Веселин: Любовта е такова нещо… Тя е създадена да гради, да радва, но да носи и болка. Това не може да бъде причина да спра да вярвам в нея. Винаги, когато правя някаква песен, тя е нещо, което излиза от сърцето ми. Понякога хората, с които работя, тези, които са около мен, се чудят какво намирам в дадена песен, която някой ми е изпратил на лош запис с постен аранжимент. Аз просто усещам, въпреки всички недостатъци на записа, че някой мисли като мен, че всичко идва от сърцето му. Такива хора няма как да бъдат фалшиви. Не случайно аз работя дълго време с едни и същи композитори и текстописци. Това са хора, които съм преценил, че пишат неща, които аз чувствам със сърцето си. Красимир Гюлмезов, Светослав Лобошки, Тончо Русев, Пламен Велинов… А тези, коти пишат стиховете, съм ги подбрал така, че да покриват усещанията на всички възрасти – Евтим Евтимов, Мариета Ангелова, Сашо Петров. Като се замисля, май само музиката не ме е предавала. Любовта към нея си заслужава. Самото чувство любов е хубаво да го изпиташ, дори и да се разочароваш, това, което те кара седем планини, да отидеш в осма. Дори само затова, че се ражда порив в сърцето ти, че се ражда една красива песен, си заслужава да се вярна в любовта. Това е чувството, което движи смета. Гала: Спомняш ли си първата си любов? Веселин: Помня, разбира се. Живеехме в едни други спокойни, по-романтични времена. Аз самият съм безумно романтичен човек, всички такива спомени предизвикват много мили усещания. Не мога да ги подмина просто така. Независимо, че вече са минали много години. Гала: Изпял си много любовни песни, имаш ли някоя, която харесваш най-много? Веселин: Категорично, без да се замислям: „Да се събудиш до мен”. Това е песен, която обърна цялата ми представа каква музика трябва да правя. Покрай тази песен се роди идеята да се направи калъфка за възглавница. На нея е импрегнирана моя фотосесия. Продава се на концертите ми и много мои почитателки си я купуват. Гала: Зная, че обичаш много коледните празници…Веселин: Разбира се, как?! Това е най-хубавото време на годината. Всички ставаме по-добри и различни. Всеки пуска доброто в себе си навън. Усмивките са искрени и благи. Всеки подарява нещо, събираме се с близки и приятели. Заедно сме. Това е много ценно, защото все повече сме разделени и сами. Коледа е прекрасна в България. Много ми харесва тази атмосфера. ЛИЧЕН ЖИВОТ Веселин Маринов е роден на 4 август 1961 г. в град Полски Тръмбеш в семейството на Стефан и Йорданка Маринови. Има 6 години по-голям брат Марин. Запален почитател на футбола. Любимите му отбори са „Левски” и „Манчестър Юнайтед”. Обича тениса и фитнеса. Има свои схеми за поддържане на килограмите. Има дъщеря Йоана. ПРОФЕСИОНАЛЕН ЖИВОТ Още от малък Веселин Маринов изявява певческите си способности и свири на китара. През 1981 г. рок група „Импулс” го канят за солист. През 1989-1990 г. Веселин Маринов изпада в дълбока творческа криза и решава да замине за Германия. Там работи с агенция, която се занимава с организиране на представянето на различни модни колекции. След 1998 г. Веселин Маринов издава всяка година нов албум и прави по над 80 концерта годишно из България с продължителност на всеки един от тях повече от 2 часа. Първа награда и Награда на публиката за песента „Ти дойде” - Младежки фестивал за забавна песен, 1983 – голямата награда – фестивал „Интервизия” в Прага, 1989 г. – Голяма награда – фестивал „Златният Орфей+”, 1994 г. „Мелодия на годината” – „Горчиво вино”, 1996 г. – Първа награда за песента „Пирине вечен” – „Пирин фолк” (Сандански), 1998 г. – Първа награда – фестивал „Еврофест” Скопие. Първа награда за албума „Коледен сън”. Кристална лира 2005 г. Три пъти е носител на наградата Певец на фирма „Пайнер”. Вижте снимки от интервюто: На кафе 1 На кафе 2 На кафе 3 На кафе 4 На кафе 5 На кафе 6 На кафе 7

Forumer™ is Voted #1 Free Forum Hosting provider
Build your own community today with the largest message board hosting company.