Любими текстове

Лъжите на страха текст: Мариета Ангелова аранжимент: Красимир Гюлмезов И още си спомням как валеше. Любовен страх във мен валеше. Вземах за истини лъжите на страха, който шепнеше в мен: "По-добре така!" Отидох си, все едно не чувствам нищо. Луд ли бях да не искам да те виждам? Как можах да реша, че не съм готов за голямата ми любов? Толкова много те обичах. За двама ни бях готов на всичко. Сърцето ми казваше"Любов до края е това", но повтарях на глас "Не, не е това". Отидох си, все едно не чувствам нищо. Луд ли бях да не искам да те виждам - как можах да реша, че не съм готов за голямата ми любов, най-голямата ми любов? Не те измести от сърцето нищо досега. И завинаги ще е така. Завинаги ти си любовта! Обичам те. Как можах да те загубя? Луд ли бях, как можах да обърна гръб?! Липсваш ми, всеки миг, всяка нощ и ден. Ще се върнеш ли пак при мен? Искам те пак до мен! Нужна си ми любов!

За теб, България музика: Тончо Русев стихове: Михаил Белчев аранжимент: Красимир Гюлмезов От теб съм взел очите и ръцете, за да те виждам и прегръщам аз. Нозе да нямам, пак ще се затичам към теб в най-трудния ти час. Без теб какво бих бил? Дърво без корен. Без хляб и сол. Без слънце и вода. По-чужд от чуждите в света огромен. По-сам от вятъра, пронизал есента. Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб! На колене не би застанала ти в този свят! И в теб се кълнем! За теб, Българийо, откъсвам цвете. За тебе, истинска любов. Не може никой, никой да отнеме желанието наше за живот. След мен не зная аз какво ще бъде, но сигурно ще бъде по-добре. И само за едно ще съжалявам, че няма да ме има някой ден.

Ти си любовта музика: Тончо Русев стихове: Евтим Евтимов аранжимент: Красимир Гюлмезов Колко срещи, колко обич в тебе аз открих, колко лудо вино аз от благи думи пих. Колко дълго чаках само, моя вяро и измамо, ти да дойдеш като стих. Само тебе виках, само двете ти очи, само песента за тебе в моя сън звучи. Любовта е вечно млада, любовта е вечна клада и от щастие горчи... Ти си любовта, признай, ти за двама ни поне. Ти си любовта докрай - днеска казваш да, а утре - не. Колко силно влюбени дотук да сме били, любовта поравно никога не се дели. Знай, единия обича, малко повече обича и до гроба го боли.

View Full Version: Любими текстове